Куба
Куба
Броят на местното население амердини бележи спад след откритието на острова от Христофор Колумб през 1492г., както и при развитието му като испанска колония през последващите няколко века. В Куба за внесени са много на брой африкански роби, които да работят в плантациите за захар и кафе. Хавана се превръща в отправна точка за годишната „Армада на съкровищата”, която потегля за Испания от Мексико и Перу. Испанското управление в крайна сметка провокира движение за независимост, съпроводено с няколко брутално потушени въстания. Интервенцията на Съединените Щати в Испано-Американската война помага на кубинците да постигнат независимост от испанска власт. През 1902г. Парижкият мирен договор постановява независимостта на Куба от САЩ. Управлението на острова в последващия период е в ръцете на поредица доминирани от армията правителства и корумпирани политици. Фидел Кастро предвожда победна въстаническа армия през 1959г. и железният му режим управлява държавата в продължение на почти пет десетилетия. През февруари 2008г. държавникът се отказва от властта в полза на своя по-малък брат Раул Кастро. С помощта на Русия Идеите на Кубинската комунистическа революция се разпространяват из Латинска Америка и Африка през 60те, 70те и 80те години на 19ти век. Страната преживява тежък икономически спад през 1990г., поради отменени годишни субсидии от Съветския съюз на стойност 4 до 6 милиарда долара. Куба представя трудностите си като резултат от наложеното й през 1961г. ембарго от страна на САЩ. Куба е изправена пред трайно продължаващи проблеми като нелегална миграция към Щатите – посредством самоделни салове, чужди контрабандисти, самолетни полети, както и през югозападната граница. През фискалната година 2007, крайбрежната охрана на Щатите залавя 2,656 души, които правят опити за прекосят пролива на Флорида.
